Съвременните археологически изследвания разкриха изобилие от останки и артефакти, свързани с леенето на желязо в обекта Houduanwan, разположен в югозападната част на Източния градски район на древната столица Джън-Хан в град Синчжен. Покривайки площ от близо 100 000 квадратни метра, този обект е служил като държавна работилница за инструменти за леене и селскостопански сечива по време на периода от средата до края на Воюващите държави. Откриването на пещ за обезвъглеродяване в обекта Houduanwan измести известната история на китайския сферографитен чугун с най-малко 200 години назад - поставяйки го с повече от 2000 години пред Запада.
През 1722 г. французинът Рене Антоан Фершо дьо Реомюр произвежда ковък чугун с бяла сърцевина. По-късно, през 1826 г., американецът Сет Бойдън изобретява ковък чугун с черно сърце.
До 20-те години на миналия век напредъкът в изследванията по отношение на ключови компоненти (като въглерод и силиций), ефектите на легиращите елементи, методите на топене и техниките за инокулиране доведоха до появата на така наречения "висококачествен чугун". В резултат на това свойствата на материала се подобриха значително и обхватът на приложение се разшири до известна степен. Въпреки това, поради основния недостатък на ниската якост, обхватът на приложението му не успя да се разшири бързо.
През 1947 г. британският изследовател H. Morrogh открива вид чугун, съдържащ сфероиден графит в излято състояние.
През 1948 г. сферографитът е произведен чрез добавяне на церий (Ce) към сив чугун с високо съдържание на въглерод, ниско съдържание на сяра и фосфор, като се поддържа остатъчно съдържание на Ce от над 0,02%. Почти едновременно Gagnebin и други от International Nickel Company (INCO) в Съединените щати постигнаха същия резултат чрез добавяне на магнезий (Mg) към чугуна и поддържане на остатъчно съдържание на Mg от над 0,04%.
По време на Втората световна война недостигът на хром - елемент от съществено значение за производството на устойчив на износване мартензитен бял чугун - направи търсенето на заместващи елементи въпрос на спешност. Следователно беше проведено систематично изследване на карбидообразуващия потенциал на различни метали и преходни метали, способни да се свързват химически с въглерод; магнезий е включен в това проучване. За смекчаване на силното пръскане, което възниква по време на добавяне на магнезий, бяха използвани сплави Cu-Mg (80/20) и Ni-Mg (80/20). Резултатите показват, че магнезият не само служи ефективно като заместител на хрома, но също така показва значителен десулфуризиращ ефект, когато определено остатъчно количество остава в разтопеното желязо. Въз основа на тези констатации изследванията бяха разширени от белия чугун до ефектите от добавянето на магнезий към сивия чугун. Когато 0,5% магнезий беше добавен към сив чугун, съдържащ 3,5% C, 2,25% Si и 2% Ni, якостта на опън достигна 78 kgf/mm² - далеч надхвърляйки първоначалните очаквания (обикновеният сив чугун обикновено измерва около 13 kgf/mm²).
Историята на развитието на сферографитен чугун
Популярни продукти
Изпрати запитване
